7 минути до 7
"Защо плачеш?" попитах те,
а ти ми каза "Защото светът е сълза" -
Беше малко момиче, още дете,
как толкова рано всичко разбра?
"За къде си, тук не съм те виждал?"
"За никъде" просто ми каза.
В очите ти имаше само печал,
а после скочи, и влакът те смаза...
Огледах се. Никой нищо не рече.
Всички се качваха, слизаха,
бездушно спокойни в бездушната вечер -
Хората нито мразеха, нито обичаха.
Сега съм тук, на твоето място.
Чакам своя влак, влака последен.
Всичко е толкова просто -
Остават само 7 минути до 7...
01.06.2014.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
