7 минути до 7
"Защо плачеш?" попитах те,
а ти ми каза "Защото светът е сълза" -
Беше малко момиче, още дете,
как толкова рано всичко разбра?
"За къде си, тук не съм те виждал?"
"За никъде" просто ми каза.
В очите ти имаше само печал,
а после скочи, и влакът те смаза...
Огледах се. Никой нищо не рече.
Всички се качваха, слизаха,
бездушно спокойни в бездушната вечер -
Хората нито мразеха, нито обичаха.
Сега съм тук, на твоето място.
Чакам своя влак, влака последен.
Всичко е толкова просто -
Остават само 7 минути до 7...
01.06.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Сила, налягане, взрив.
Харесах. -
В очите ти имаше само печал,
а после скочи, и влакът те смаза...
Тъжно, настръхнах докато го четох!
Бездушието и безразличието - бичът на нашето време! -
Интересен прочит демонстратираш на този ми стих, Пепи. Лично за мен е сред най-тъжните, които съм писал...
Но иначе си права спрямо публикациите, които публикувам от доста време. Така е, когато човек е Влюбен.
Благодаря ти за включването. -
Много е мило и сладко! Хем си ти, хем не си съвсем ти - в последно време някаква особена нежност от себе си ни разкри!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да, Валентине, много точно си го казал. Няма просто какво да добавя 😔
Адаш, силни думи използваш относно тази ми творба.
Благодаря и на тримата.