***
Не съм тревата,
която послушно ляга под краката ви.
Не съм и лозината услужливо огъната.
Бих искала да съм вашето слънце,
но като вас се свивам от студа,
бих искала да съм водата ви,
но от жажда и аз изгарям.
Ако можех да бъда поне росата,
която всяка тъга измива,
а не - с сълзите си да ви обливам.
Все пак нещо от мен сигурно има
в цветята, росата, водата...
Иначе защо мислите толкова ги обичам,
ако те на мен поне мъничко не приличат?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Атанасова Todos los derechos reservados
