***
Не съм тревата,
която послушно ляга под краката ви.
Не съм и лозината услужливо огъната.
Бих искала да съм вашето слънце,
но като вас се свивам от студа,
бих искала да съм водата ви,
но от жажда и аз изгарям.
Ако можех да бъда поне росата,
която всяка тъга измива,
а не - с сълзите си да ви обливам.
Все пак нещо от мен сигурно има
в цветята, росата, водата...
Иначе защо мислите толкова ги обичам,
ако те на мен поне мъничко не приличат?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Атанасова Все права защищены
