***
Не съм тревата,
която послушно ляга под краката ви.
Не съм и лозината услужливо огъната.
Бих искала да съм вашето слънце,
но като вас се свивам от студа,
бих искала да съм водата ви,
но от жажда и аз изгарям.
Ако можех да бъда поне росата,
която всяка тъга измива,
а не - с сълзите си да ви обливам.
Все пак нещо от мен сигурно има
в цветята, росата, водата...
Иначе защо мислите толкова ги обичам,
ако те на мен поне мъничко не приличат?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Атанасова Всички права запазени
