dv5 (Донка Василева)
110 175
28 jun 2015, 16:32

* * * 

  Poesía
457 0 5

* * *

Когато нямаш нищо

и си сам,

към покрива...

дори недей поглежда.

Спасение недей да търсиш там,

а си прикътай - в шепичка - надежда.

Когато бродиш в шумния рояк,

за всекиго - невидим и безличен,

а си оставаш сбъркан особняк,

помни,

че още можеш да обичаш.

Когато те препъват - не ругай.

И не търси от сития утеха.

Прости на всеки.

И му пожелай -

Душа - под нокът -

китка белодреха.

Когато нямаш хляб дори -

без срам -

с житейската си простичка дилема -

Разпятието си спомни.

И сам -

Страданието превърни в поема.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вики, Цвета, благодаря за топлите думи!Вярвам в доброто! Жилав корен съм - "От залези извирам... и от мрак!"
  • Аплодисменти!
  • Прекрасно, Донка! Великолепен стих. Така е - "да покаже душата си" И ти го правиш великолепно. Поздравявам те.
  • Благодаря ви за топлите думи! Какво му остава друго на "сбъркания особняк", освен... да покаже душата си... Поздрави на всички!
  • Отново чудесна творба, Донка!
    Много силен финал!Бъди щастлива и пиши!
    поздрав и хубава неделна вечер!
Propuestas
: ??:??