28 jun 2015, 16:32

* * * 

  Poesía
497 0 5
* * *
Когато нямаш нищо
и си сам,
към покрива...
дори недей поглежда.
Спасение недей да търсиш там,
а си прикътай - в шепичка - надежда.
Когато бродиш в шумния рояк,
за всекиго - невидим и безличен,
а си оставаш сбъркан особняк,
помни,
че още можеш да обичаш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??