* * *
* * *
Когато нямаш нищо
и си сам,
към покрива...
дори недей поглежда.
Спасение недей да търсиш там,
а си прикътай - в шепичка - надежда.
Когато бродиш в шумния рояк,
за всекиго - невидим и безличен,
а си оставаш сбъркан особняк,
помни,
че още можеш да обичаш.
Когато те препъват - не ругай.
И не търси от сития утеха.
Прости на всеки.
И му пожелай -
Душа - под нокът -
китка белодреха.
Когато нямаш хляб дори -
без срам -
с житейската си простичка дилема -
Разпятието си спомни.
И сам -
Страданието превърни в поема.
© Донка Василева All rights reserved.
