* * *

19 mar 2009, 19:55

Poesía

550 0 2

красотата споделена
е прекрасна и смирена
вечността я гледа диво
смига и с око игриво
потънало в безкрайна мисъл
сърцето търси цяра кисел
размива се в безкрайна сянка
умира и се ражда странно
прекрасното начало свърши
превърна се небето в сълзи
потъна в пясъка смутено
и се издигна с вик, ранено

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas