* * *
668
0
2
красотата споделена
е прекрасна и смирена
вечността я гледа диво
смига и с око игриво
потънало в безкрайна мисъл
сърцето търси цяра кисел
размива се в безкрайна сянка
умира и се ражда странно
прекрасното начало свърши
превърна се небето в сълзи
потъна в пясъка смутено
и се издигна с вик, ранено
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нико Ников Все права защищены
