* * *
665
0
2
красотата споделена
е прекрасна и смирена
вечността я гледа диво
смига и с око игриво
потънало в безкрайна мисъл
сърцето търси цяра кисел
размива се в безкрайна сянка
умира и се ражда странно
прекрасното начало свърши
превърна се небето в сълзи
потъна в пясъка смутено
и се издигна с вик, ранено
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
