8
Чувствата ми
с привкус силен
на невъзможност
притискат ме
към истината
на годините,
изпълнени
с вина и болка
за пропуснатите мигове,
срещите, желанията,
за погубените чувства,
за думите и грешките,
за цял един,
сякаш сънуван
живот.
Сърцето ми
привикнало към
безразличност
е притихнало
от ужас
във усещането.
Но не му е
позволено.
Мечтите му
са забранени.
На него пак
се пада
да мълчи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камен Todos los derechos reservados
