voktep (Камен)
15 2
10.08.2016 г., 8:47 ч.

8 

  Поезия » Друга
324 0 1

Чувствата ми

с привкус силен

на невъзможност

притискат ме

към истината

на годините,

изпълнени

с вина и болка

за пропуснатите мигове,

срещите, желанията,

за погубените чувства,

за думите и грешките,

за цял един,

сякаш сънуван

живот.

Сърцето ми

привикнало към

безразличност

е притихнало

от ужас

във усещането.

Но не му е

позволено.

Мечтите му

са забранени.

На него пак

се пада

да мълчи.

 

© Камен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??