10 авг. 2016 г., 08:47

  Поэзия » Другая
316 0 1

Чувствата ми

с привкус силен

на невъзможност

притискат ме

към истината

на годините,

изпълнени

с вина и болка

за пропуснатите мигове,

срещите, желанията,

за погубените чувства,

за думите и грешките,

за цял един,

сякаш сънуван

живот.

Сърцето ми

привикнало към

безразличност

е притихнало

от ужас

във усещането.

Но не му е

позволено.

Мечтите му

са забранени.

На него пак

се пада

да мълчи.

 

© Камен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??