Aug 10, 2016, 8:47 AM

  Poetry » Other
321 0 1

Чувствата ми

с привкус силен

на невъзможност

притискат ме

към истината

на годините,

изпълнени

с вина и болка

за пропуснатите мигове,

срещите, желанията,

за погубените чувства,

за думите и грешките,

за цял един,

сякаш сънуван

живот.

Сърцето ми

привикнало към

безразличност

е притихнало

от ужас

във усещането.

Но не му е

позволено.

Мечтите му

са забранени.

На него пак

се пада

да мълчи.

 

© Камен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??