Чувствата ми
с привкус силен
на невъзможност
притискат ме
към истината
на годините,
изпълнени
с вина и болка
за пропуснатите мигове,
срещите, желанията,
за погубените чувства,
за думите и грешките,
за цял един,
сякаш сънуван
живот.
Сърцето ми
привикнало към
безразличност
е притихнало
от ужас
във усещането.
Но не му е
позволено.
Мечтите му
са забранени.
На него пак
се пада
да мълчи.
© Камен All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
