1 feb 2022, 15:09

* * * 

  Poesía » Otra
328 1 3

 

В топлия пролетен здрач

в гъстия есенен здрач

свети бялата дреха

на любовта

фар разискрен

зовящ към спасение

от самота в гъмжащия свят

там

на ъгъла в сенките

чака теб

само теб

и единствено

и това е

което усещаш

и тръгваш към него

задъхано

само теб и единствено теб

някой чака.

И така е завинаги.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за оценката, Младене! За умението ти да окуражаваш и вдъхновяваш! Милена, благодаря и на теб! Дано съм успяла да предам това усещане. Божествена любов или любов към някого, такава, каквато я търсим, очакваме, даваме, без илюзии и притворност, без половинчатост и пресметливост, истинска, неотменна и насъщна.
  • Описала си безкрайната, вечната и всеопрощаваща Божия любов към нас, Бояна
  • Класика в некласически стих!
    Много ми хареса, Бояна.
Propuestas
: ??:??