1 февр. 2022 г., 15:09

* * *

664 1 3

 

В топлия пролетен здрач

в гъстия есенен здрач

свети бялата дреха

на любовта

фар разискрен

зовящ към спасение

от самота в гъмжащия свят

там

на ъгъла в сенките

чака теб

само теб

и единствено

и това е

което усещаш

и тръгваш към него

задъхано

само теб и единствено теб

някой чака.

И така е завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за оценката, Младене! За умението ти да окуражаваш и вдъхновяваш! Милена, благодаря и на теб! Дано съм успяла да предам това усещане. Божествена любов или любов към някого, такава, каквато я търсим, очакваме, даваме, без илюзии и притворност, без половинчатост и пресметливост, истинска, неотменна и насъщна.
  • Описала си безкрайната, вечната и всеопрощаваща Божия любов към нас, Бояна
  • Класика в некласически стих!
    Много ми хареса, Бояна.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...