* * *
В топлия пролетен здрач
в гъстия есенен здрач
свети бялата дреха
на любовта
фар разискрен
зовящ към спасение
от самота в гъмжащия свят
там
на ъгъла в сенките
чака теб
само теб
и единствено
и това е
което усещаш
и тръгваш към него
задъхано
само теб и единствено теб
някой чака.
И така е завинаги.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Boyana Все права защищены
