10 ene 2012, 15:44

* * *

500 0 0

Убих се, за да оцелея.

Предадох вярата, за да е вечна.

Разкъсах се, за да съм цяла.

 

Затварям себе си във мъртвите копнежи.

Натрапвам си се, щом трябва да избирам.

Изселвам се от тялото, щом съм непоносима.

Инжектирам се в себе си - вирусна ваксина.

Издигам крепост - да спре порива на сърцето.

Имунизирам се от себе си,

 разтварям се в болката.

Додето нищото роди се в нещо.

Изпразвам се от смисъл да сторя място на страданието,

а то дълбае по-дълбоко и дълбоко.

Безценна хазна от перли-сълзи,

разменям я за глътка мир.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...