10 янв. 2012 г., 15:44

* * *

499 0 0

Убих се, за да оцелея.

Предадох вярата, за да е вечна.

Разкъсах се, за да съм цяла.

 

Затварям себе си във мъртвите копнежи.

Натрапвам си се, щом трябва да избирам.

Изселвам се от тялото, щом съм непоносима.

Инжектирам се в себе си - вирусна ваксина.

Издигам крепост - да спре порива на сърцето.

Имунизирам се от себе си,

 разтварям се в болката.

Додето нищото роди се в нещо.

Изпразвам се от смисъл да сторя място на страданието,

а то дълбае по-дълбоко и дълбоко.

Безценна хазна от перли-сълзи,

разменям я за глътка мир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...