10 янв. 2012 г., 15:44

* * *

505 0 0

Убих се, за да оцелея.

Предадох вярата, за да е вечна.

Разкъсах се, за да съм цяла.

 

Затварям себе си във мъртвите копнежи.

Натрапвам си се, щом трябва да избирам.

Изселвам се от тялото, щом съм непоносима.

Инжектирам се в себе си - вирусна ваксина.

Издигам крепост - да спре порива на сърцето.

Имунизирам се от себе си,

 разтварям се в болката.

Додето нищото роди се в нещо.

Изпразвам се от смисъл да сторя място на страданието,

а то дълбае по-дълбоко и дълбоко.

Безценна хазна от перли-сълзи,

разменям я за глътка мир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...