10.01.2012 г., 15:44

* * *

498 0 0

Убих се, за да оцелея.

Предадох вярата, за да е вечна.

Разкъсах се, за да съм цяла.

 

Затварям себе си във мъртвите копнежи.

Натрапвам си се, щом трябва да избирам.

Изселвам се от тялото, щом съм непоносима.

Инжектирам се в себе си - вирусна ваксина.

Издигам крепост - да спре порива на сърцето.

Имунизирам се от себе си,

 разтварям се в болката.

Додето нищото роди се в нещо.

Изпразвам се от смисъл да сторя място на страданието,

а то дълбае по-дълбоко и дълбоко.

Безценна хазна от перли-сълзи,

разменям я за глътка мир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...