Jan 10, 2012, 3:44 PM

* * *

501 0 0

Убих се, за да оцелея.

Предадох вярата, за да е вечна.

Разкъсах се, за да съм цяла.

 

Затварям себе си във мъртвите копнежи.

Натрапвам си се, щом трябва да избирам.

Изселвам се от тялото, щом съм непоносима.

Инжектирам се в себе си - вирусна ваксина.

Издигам крепост - да спре порива на сърцето.

Имунизирам се от себе си,

 разтварям се в болката.

Додето нищото роди се в нещо.

Изпразвам се от смисъл да сторя място на страданието,

а то дълбае по-дълбоко и дълбоко.

Безценна хазна от перли-сълзи,

разменям я за глътка мир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....