Убих се, за да оцелея.
Предадох вярата, за да е вечна.
Разкъсах се, за да съм цяла.
Затварям себе си във мъртвите копнежи.
Натрапвам си се, щом трябва да избирам.
Изселвам се от тялото, щом съм непоносима.
Инжектирам се в себе си - вирусна ваксина.
Издигам крепост - да спре порива на сърцето.
Имунизирам се от себе си,
разтварям се в болката.
Додето нищото роди се в нещо.
Изпразвам се от смисъл да сторя място на страданието,
а то дълбае по-дълбоко и дълбоко.
Безценна хазна от перли-сълзи,
разменям я за глътка мир.
© Антония Спирова All rights reserved.