Сега е ясно кой си ти,
какво си бил
и що не ти принадлежи.
Къде пълзиш и как достигаш
до скритите си, зли дела.
Как мрачно стенеш, премерено говориш,
лъжливо спиш, а тайно нощем бродиш.
Кого не знаеш как да видиш,
с какви уши, с какви ръце.
Къде се слива очарователната ти тъга,
със болна, черна пустота.
Свиреп копнеж по сив, злокобен дим, ...