Сега е ясно кой си ти,

какво си бил

и що не ти принадлежи.

Къде пълзиш и как достигаш

до скритите си, зли дела.

Как мрачно стенеш, премерено говориш,

лъжливо спиш, а тайно нощем бродиш.

Кого не знаеш как да видиш,

с какви уши, с какви ръце.

Къде се слива очарователната ти тъга,

със болна, черна пустота.

Свиреп копнеж по сив, злокобен дим,

печална загуба на свят, човек един.

Пролята кръв за мъртвата земя,

какво ще тегли все от тебе тя?

И не е вечна вечната любов

и видиш ли, когато си готов,

не ще те чака тук смирено тя,

в заразната си болка отлетя.