Jan 10, 2012, 3:37 PM

...

  Poetry » Love
567 0 0

Сега е ясно кой си ти,

какво си бил

и що не ти принадлежи.

Къде пълзиш и как достигаш

до скритите си, зли дела.

Как мрачно стенеш, премерено говориш,

лъжливо спиш, а тайно нощем бродиш.

Кого не знаеш как да видиш,

с какви уши, с какви ръце.

Къде се слива очарователната ти тъга,

със болна, черна пустота.

Свиреп копнеж по сив, злокобен дим,

печална загуба на свят, човек един.

Пролята кръв за мъртвата земя,

какво ще тегли все от тебе тя?

И не е вечна вечната любов

и видиш ли, когато си готов,

не ще те чака тук смирено тя,

в заразната си болка отлетя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара Валентинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...