10 янв. 2012 г., 15:37

...

565 0 0

Сега е ясно кой си ти,

какво си бил

и що не ти принадлежи.

Къде пълзиш и как достигаш

до скритите си, зли дела.

Как мрачно стенеш, премерено говориш,

лъжливо спиш, а тайно нощем бродиш.

Кого не знаеш как да видиш,

с какви уши, с какви ръце.

Къде се слива очарователната ти тъга,

със болна, черна пустота.

Свиреп копнеж по сив, злокобен дим,

печална загуба на свят, човек един.

Пролята кръв за мъртвата земя,

какво ще тегли все от тебе тя?

И не е вечна вечната любов

и видиш ли, когато си готов,

не ще те чака тук смирено тя,

в заразната си болка отлетя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сара Валентинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...