21 sept 2025, 23:46

(?)

  Poesía
278 14 7

Бях дрипаво облечен и невзрачен,
а ти божествена и с черно кадифе.
Помислих си, прегърбен в здрача,
уместно ли е да изпием по кафе?
Уместно ли е днес да те желая,
един безумец влюбен в клавесин,
затворник на разхвърляната стая,
навлякъл себе си с пуловер син.
Или съдбата с палава прищявка
ни вплете - нишки в нейната игра.
От скука, между две прозявки,
в случайност безрасъдна ни събра.    



https://www.youtube.com/watch?v=wthem1WMhxk

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На този свят нищо не е случайно! Прекрасно е!
  • Божествено поднесен стих,стих събрал деня и ноща в кръговрата живот!Поздрави,Приятелю и Честит празник!!!
  • Аххх тези случайности! Прекрасен стих! Честит празник!
  • Божественото никога не е безразсъдно ❤️
  • Прекрасен и докосваш стих, Младен. Няма нищо случайно в живота. Още повече - любовта!
    Честит празник! Бъди!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...