27 ene 2010, 20:16

* * *

  Poesía
1.1K 0 0

Аз тръгвам пак след сянката ти от цигарен дим,

за да те срещна на брега на пороя неспиращ,

а ти ще се представиш с ново име  -последното ти

бе Живот, на друг език ще заговориш, този

вече остаря и знаеш колко ми е трудно да те разбирам.

 

 

Ще ме откараш с старата кола в различен град

и ще ме представиш за своя дъщеря, макар да

знаеш, че не трептя с твойта кръв. Дори ще

ми намериш дом и годеник, а аз бездомна

ще си отида в цигарения, музикален, навярно луд Париж.

 

 

Не мога да заспя и утрото да чакам. С моя нов адрес

с голям балкон и прозорци, колкото стени, макар чупливи,

ясни, не ме отвеждай от старата уличка с безброй тълпи.

Знаеш, ще си тръгна, новата ти самоличност ме

ужасява, та аз съм само дете.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...