Аз тръгвам пак след сянката ти от цигарен дим,
за да те срещна на брега на пороя неспиращ,
а ти ще се представиш с ново име -последното ти
бе Живот, на друг език ще заговориш, този
вече остаря и знаеш колко ми е трудно да те разбирам.
Ще ме откараш с старата кола в различен град
и ще ме представиш за своя дъщеря, макар да
знаеш, че не трептя с твойта кръв. Дори ще
ми намериш дом и годеник, а аз бездомна
ще си отида в цигарения, музикален, навярно луд Париж.
Не мога да заспя и утрото да чакам. С моя нов адрес
с голям балкон и прозорци, колкото стени, макар чупливи,
ясни, не ме отвеждай от старата уличка с безброй тълпи.
Знаеш, ще си тръгна, новата ти самоличност ме
ужасява, та аз съм само дете.
© Александра Ангелова Всички права запазени