Jan 27, 2010, 8:16 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 0

Аз тръгвам пак след сянката ти от цигарен дим,

за да те срещна на брега на пороя неспиращ,

а ти ще се представиш с ново име  -последното ти

бе Живот, на друг език ще заговориш, този

вече остаря и знаеш колко ми е трудно да те разбирам.

 

 

Ще ме откараш с старата кола в различен град

и ще ме представиш за своя дъщеря, макар да

знаеш, че не трептя с твойта кръв. Дори ще

ми намериш дом и годеник, а аз бездомна

ще си отида в цигарения, музикален, навярно луд Париж.

 

 

Не мога да заспя и утрото да чакам. С моя нов адрес

с голям балкон и прозорци, колкото стени, макар чупливи,

ясни, не ме отвеждай от старата уличка с безброй тълпи.

Знаеш, ще си тръгна, новата ти самоличност ме

ужасява, та аз съм само дете.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...