16 ago 2009, 16:55

* * *

  Poesía
497 0 2

Вали, вали и вятър лек повява,

и музика се носи покрай мен.

Душата трепва, песен пак запява.

Така пристига есенният ден.

 

Таз песен нова... Тя не обещава

сияйно слънце с трепкащи лъчи,

ни ден безгрижен в сладостна забрава,

но чувам как тържествено звучи.

 

И листи в златен дъжд са натежели.

Лозата се превръща в зреещ плод.

Мечти, копнежи, мигом полетели,

пробиват път. Откриват днеска свод.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....