16 ago 2009, 16:55

* * *

  Poesía
496 0 2

Вали, вали и вятър лек повява,

и музика се носи покрай мен.

Душата трепва, песен пак запява.

Така пристига есенният ден.

 

Таз песен нова... Тя не обещава

сияйно слънце с трепкащи лъчи,

ни ден безгрижен в сладостна забрава,

но чувам как тържествено звучи.

 

И листи в златен дъжд са натежели.

Лозата се превръща в зреещ плод.

Мечти, копнежи, мигом полетели,

пробиват път. Откриват днеска свод.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...