* * *
Вали, вали и вятър лек повява,
и музика се носи покрай мен.
Душата трепва, песен пак запява.
Така пристига есенният ден.
Таз песен нова... Тя не обещава
сияйно слънце с трепкащи лъчи,
ни ден безгрижен в сладостна забрава,
но чувам как тържествено звучи.
И листи в златен дъжд са натежели.
Лозата се превръща в зреещ плод.
Мечти, копнежи, мигом полетели,
пробиват път. Откриват днеска свод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
