Aug 16, 2009, 4:55 PM

* * *

  Poetry
495 0 2

Вали, вали и вятър лек повява,

и музика се носи покрай мен.

Душата трепва, песен пак запява.

Така пристига есенният ден.

 

Таз песен нова... Тя не обещава

сияйно слънце с трепкащи лъчи,

ни ден безгрижен в сладостна забрава,

но чувам как тържествено звучи.

 

И листи в златен дъжд са натежели.

Лозата се превръща в зреещ плод.

Мечти, копнежи, мигом полетели,

пробиват път. Откриват днеска свод.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...