12 ago 2009, 22:55

* * *

  Poesía
434 0 1

Всяка нощ си ти в съня ми,

като неочакван гост -

ровиш ми вкосите

и ми шепнеш с любов,

а аз те гледам и си мисля

какъв ще е животът  ми без теб.

Налудничава, както  казваш,

наивна  малко съм дори,

но аз обичам те, човече,

това разбери.

Сега стоя сама

и мислено съм аз до теб,

навън е тъмно и студено,

като в моята душа.

Потънала съм в мрак вековен,

всичко тъмно е край мен,

сякаш съм в гроб студен,

объркана съм всеки ден.

А ти пристигаш нощем

тихичко при мен -

усмихваш ми се, но насън,

играеш с чувствата ми ти

и това ужасно ме боли.

Човек съм аз

и повече жена,

не преигравай с мене ти,

че душата ме боли.

Бързо времето минава,

откато те срещнах аз

и ми шепнеше в косите,

и целуваше в захлас.

Искам времето отново

да се върне пак,

да сме заедно с теб

и да съм щастлива аз.

  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Вичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като се започне с лиричното "ровиш ми в косите" и се мине през цялата тази каша това е просто ужасно.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...