Всяка нощ си ти в съня ми,
като неочакван гост -
ровиш ми вкосите
и ми шепнеш с любов,
а аз те гледам и си мисля
какъв ще е животът ми без теб.
Налудничава, както казваш,
наивна малко съм дори,
но аз обичам те, човече,
това разбери.
Сега стоя сама
и мислено съм аз до теб,
навън е тъмно и студено,
като в моята душа.
Потънала съм в мрак вековен,
всичко тъмно е край мен,
сякаш съм в гроб студен,
объркана съм всеки ден.
А ти пристигаш нощем
тихичко при мен -
усмихваш ми се, но насън,
играеш с чувствата ми ти
и това ужасно ме боли.
Човек съм аз
и повече жена,
не преигравай с мене ти,
че душата ме боли.
Бързо времето минава,
откато те срещнах аз
и ми шепнеше в косите,
и целуваше в захлас.
Искам времето отново
да се върне пак,
да сме заедно с теб
и да съм щастлива аз.
© Галена Вичева All rights reserved.