12 авг. 2009 г., 22:55

* * *

433 0 1

Всяка нощ си ти в съня ми,

като неочакван гост -

ровиш ми вкосите

и ми шепнеш с любов,

а аз те гледам и си мисля

какъв ще е животът  ми без теб.

Налудничава, както  казваш,

наивна  малко съм дори,

но аз обичам те, човече,

това разбери.

Сега стоя сама

и мислено съм аз до теб,

навън е тъмно и студено,

като в моята душа.

Потънала съм в мрак вековен,

всичко тъмно е край мен,

сякаш съм в гроб студен,

объркана съм всеки ден.

А ти пристигаш нощем

тихичко при мен -

усмихваш ми се, но насън,

играеш с чувствата ми ти

и това ужасно ме боли.

Човек съм аз

и повече жена,

не преигравай с мене ти,

че душата ме боли.

Бързо времето минава,

откато те срещнах аз

и ми шепнеше в косите,

и целуваше в захлас.

Искам времето отново

да се върне пак,

да сме заедно с теб

и да съм щастлива аз.

  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галена Вичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като се започне с лиричното "ровиш ми в косите" и се мине през цялата тази каша това е просто ужасно.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...