Всяка нощ си ти в съня ми,

като неочакван гост -

ровиш ми вкосите

и ми шепнеш с любов,

а аз те гледам и си мисля

какъв ще е животът  ми без теб.

Налудничава, както  казваш,

наивна  малко съм дори,

но аз обичам те, човече,

това разбери.

Сега стоя сама

и мислено съм аз до теб,

навън е тъмно и студено,

като в моята душа.

Потънала съм в мрак вековен,

всичко тъмно е край мен,

сякаш съм в гроб студен,

объркана съм всеки ден.

А ти пристигаш нощем

тихичко при мен -

усмихваш ми се, но насън,

играеш с чувствата ми ти

и това ужасно ме боли.

Човек съм аз

и повече жена,

не преигравай с мене ти,

че душата ме боли.

Бързо времето минава,

откато те срещнах аз

и ми шепнеше в косите,

и целуваше в захлас.

Искам времето отново

да се върне пак,

да сме заедно с теб

и да съм щастлива аз.