* * *
997
0
0
Непозната на себе си,
на хиляди слънца,
на възглавницата някоя
поглеждам - същата
ръка спи до мен.
Очите ù, чертите ù -
същите - само
бледото сърце в
тъмницата проблясва.
Да я събудя ли?
Не бих могла,
тя е омагьосана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Ангелова Todos los derechos reservados
