17 апр. 2011 г., 23:52

* * * 

  Поэзия
609 0 0

Непозната на себе си,

на хиляди слънца,

на възглавницата някоя

поглеждам - същата 

ръка спи до мен.

Очите ù, чертите ù -

същите - само

бледото сърце в

тъмницата проблясва.

Да я събудя ли?

Не бих могла,

тя е омагьосана.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??