* * *
1K
0
0
Непозната на себе си,
на хиляди слънца,
на възглавницата някоя
поглеждам - същата
ръка спи до мен.
Очите ù, чертите ù -
същите - само
бледото сърце в
тъмницата проблясва.
Да я събудя ли?
Не бих могла,
тя е омагьосана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Ангелова Все права защищены
