* * *

Apr 17, 2011, 11:52 PM

Poetry

791 0 0

Непозната на себе си,
на хиляди слънца,
на възглавницата някоя
поглеждам - същата
ръка спи до мен.
Очите ù, чертите ù -
същите - само
бледото сърце в
тъмницата проблясва.
Да я събудя ли?
Не бих могла,
тя е омагьосана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works