* * *
990
0
0
Непозната на себе си,
на хиляди слънца,
на възглавницата някоя
поглеждам - същата
ръка спи до мен.
Очите ù, чертите ù -
същите - само
бледото сърце в
тъмницата проблясва.
Да я събудя ли?
Не бих могла,
тя е омагьосана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
