17.04.2011 г., 23:52 ч.

* * * 

  Поезия
686 0 0

Непозната на себе си,

на хиляди слънца,

на възглавницата някоя

поглеждам - същата 

ръка спи до мен.

Очите ù, чертите ù -

същите - само

бледото сърце в

тъмницата проблясва.

Да я събудя ли?

Не бих могла,

тя е омагьосана.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??