* * *

8 abr 2008, 22:06

Poesía

700 0 3

Облакът ме искаше за спътник,

но вятър думите изтрива.

До слънцето изгарях като бъдник,

а морската вълна във мен се влива.

Опитвах се до тебе да остана,

когато бягах от мълчание,

дори загадъчна, дори и неразбрана,

превърната във тайнствено предание.

Частицата съм малка от природата,

живееща във смисъла на мислите,

която неразбрана е от хората

и преждевременно прелистена.

Отново се прераждам в ароматите,

суетата - претворили във фантазия.

А ти опъваш на душата струните,

щом погледът е страшната инвазия.

Lingerie

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.