* * *
Облакът ме искаше за спътник,
но вятър думите изтрива.
До слънцето изгарях като бъдник,
а морската вълна във мен се влива.
Опитвах се до тебе да остана,
когато бягах от мълчание,
дори загадъчна, дори и неразбрана,
превърната във тайнствено предание.
Частицата съм малка от природата,
живееща във смисъла на мислите,
която неразбрана е от хората
и преждевременно прелистена.
Отново се прераждам в ароматите,
суетата - претворили във фантазия.
А ти опъваш на душата струните,
щом погледът е страшната инвазия.
Lingerie
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Стойчев Все права защищены
