8 апр. 2008 г., 22:06

* * * 

  Поэзия
778 0 3
Облакът ме искаше за спътник,
но вятър думите изтрива.
До слънцето изгарях като бъдник,
а морската вълна във мен се влива.
Опитвах се до тебе да остана,
когато бягах от мълчание,
дори загадъчна, дори и неразбрана,
превърната във тайнствено предание.
Частицата съм малка от природата,
живееща във смисъла на мислите,
която неразбрана е от хората
и преждевременно прелистена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Все права защищены

Предложения
: ??:??