* * *
Облакът ме искаше за спътник,
но вятър думите изтрива.
До слънцето изгарях като бъдник,
а морската вълна във мен се влива.
Опитвах се до тебе да остана,
когато бягах от мълчание,
дори загадъчна, дори и неразбрана,
превърната във тайнствено предание.
Частицата съм малка от природата,
живееща във смисъла на мислите,
която неразбрана е от хората
и преждевременно прелистена.
Отново се прераждам в ароматите,
суетата - претворили във фантазия.
А ти опъваш на душата струните,
щом погледът е страшната инвазия.
Lingerie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
