* * *

8.04.2008 г., 22:06 ч.

Поезия

686 0 3

Облакът ме искаше за спътник,

но вятър думите изтрива.

До слънцето изгарях като бъдник,

а морската вълна във мен се влива.

Опитвах се до тебе да остана,

когато бягах от мълчание,

дори загадъчна, дори и неразбрана,

превърната във тайнствено предание.

Частицата съм малка от природата,

живееща във смисъла на мислите,

която неразбрана е от хората

и преждевременно прелистена.

Отново се прераждам в ароматите,

суетата - претворили във фантазия.

А ти опъваш на душата струните,

щом погледът е страшната инвазия.

Lingerie

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.