Годишнина. За кой пореден път...
Цветята от предишната умряха
само след ден. Погуби ги грехът
на мислите, които в мен валяха.
Несресана съм... Даже нямам грим...
Изрязах спомените си единствено - до живо.
Като пред гроб дойдох, да помълчим
и да изпия с тишината чаша вино.
В камината жаравата мъжди
и меката си топлина ревниво пази,
скъпернически въглени цедят
ръждиви пламъци от свойте пазви. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse