andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
22 февр. 2008 г., 06:59

А аз отдавна, всъщност... си заминах 

  Поэзия
762 1 10

 

Годишнина. За кой пореден път...

Цветята от предишната умряха

само след ден. Погуби ги грехът

на мислите, които в мен валяха.

 

Несресана съм... Даже нямам грим...

Изрязах спомените си единствено - до живо.

Като пред гроб дойдох, да помълчим

и да изпия с тишината чаша вино.

 

В камината жаравата мъжди

и меката си топлина ревниво пази,

скъпернически въглени цедят

ръждиви пламъци от свойте пазви.

 

Запалените свещи хвърлят хлад

и в сенки тъмни по стените в хола

картините замислено мълчат...

Вечеря с времето ми тишината гола.

 

Отхапвам хляба... Рони се в трохи

и сякаш е от горска пръст омесен.

Вкусът му по-горчив е от пелин,

а ароматът му е с дъх на стара плесен.

 

Преглъщам залците... на сухия живот.

Дерат по гърлото. И разраняват дните.

Годишнини - прочетен хороскоп,

след който пак погребваме мечтите.

 

С достойнство се оттегли вечерта,

отстъпи място на нощта-сестрица,

наздравица да вдигне след това,

че не пророни ни една сълзица.

 

Угасна пламъкът, от пепел побелял

и остаря камината отново в черно.

От себе си откъсна миналото дял

и хвърли го във бъдещето непотребно.

 

Измъчени картините все тъй мълчат,

че като болест самотата е заразна.

Когато с кукувица дълго си живял,

гнездото и в годишнини остава празно...

 

Нощта разтвори лъскав балдахин.

Пренесе в спалнята и чашите със вино,

покани тишината да преспи при мен,

но аз отдавна,

                              всъщност...

                                                     си заминах.

 

 

 

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти може и да не си проронила сълза, но моите тръгнаха.Мислех да се порея и поблея в сайта, този стих ме накара да се логна.
    Може ли да попитам имаш ли издадени книги?От къде мога имам твоите неща?
    Ще сложа този стих на страничката си във Фейсбук, макар , че от тук трудно се отварят!
    Желая ти много любов и вдъхновение!
    с благодарност и възхищение,
    Петя
  • "Когато с кукувица дълго си живял,
    гнездото и в годишнини остава празно..."

    Силно въздействащо!
  • Този стих и мен остави просто...без думи! Аплодирам те!!!
  • "Когато с кукувица дълго си живял,
    гнездото и в годишнини остава празно..."

    Надникна в душата ми, Павли... и описа болезнените ми усещания...
    Прегръщам те с обич, мила!
  • Красива и горда тъга...Много познато чувство,но ти си го превърнала в поезия!
  • Как не съм те срещнала досега?!Много ми допадат стиховете ти!Може би,защото са ми страшно познати чувствата,които са ги създали...
    Поздравявам те,с обич,скъпа Павлина!
  • страшно ме натъжи...
    А толкова хубаво казано и написано!
    с обич, мила Павлина. много ме развълнува.
  • Жестоко като съдържание!!!
  • Не мога да коментирам!!!
  • Без думи!!!Адски ми хареса!!!Браво!!!
Предложения
: ??:??