20 abr 2017, 21:25

А аз си обещах Живот

577 3 10

Във замък,

изтъкан от тишина,

от безнадежност

и от липси

живееш ти…

След теб

единствено остава

смразяваща тъга

и тъжни думи…

драснати на листа.

А аз си обещах -

Живот

в който не тъгувам.

„Присъствие“,

на „самотата“

не е антидот

и за това аз

тишината своя

не търгувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласен съм.Кой съм аз,че да съдя другите?! Мисля,че признах грешката си.Но това не е ли общовалидно?
  • Благодаря ти, Стойчо! Щом има опция за изтриване на коментар... значи той има право на това. Може да изтрие и моя ако желае. Да не го съдим, а? Това което е написал той, е това, което вижда от своята камбанария. Ние пък се опитваме да му разкажем, какво виждаме от нашата.
  • Браво,Ирен! Поздрави за написаното от теб ,по повод упреците към онези българи,които работят и живеят в чужбина!Опитах да дам пример на автора: : само в САЩ живеят над 40(четиридесет)националности,но той изтри написаното.
  • Кратко и въздействащо. Поздравления!
  • Благодаря

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...