20 апр. 2017 г., 21:25

А аз си обещах Живот

573 3 10

Във замък,

изтъкан от тишина,

от безнадежност

и от липси

живееш ти…

След теб

единствено остава

смразяваща тъга

и тъжни думи…

драснати на листа.

А аз си обещах -

Живот

в който не тъгувам.

„Присъствие“,

на „самотата“

не е антидот

и за това аз

тишината своя

не търгувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласен съм.Кой съм аз,че да съдя другите?! Мисля,че признах грешката си.Но това не е ли общовалидно?
  • Благодаря ти, Стойчо! Щом има опция за изтриване на коментар... значи той има право на това. Може да изтрие и моя ако желае. Да не го съдим, а? Това което е написал той, е това, което вижда от своята камбанария. Ние пък се опитваме да му разкажем, какво виждаме от нашата.
  • Браво,Ирен! Поздрави за написаното от теб ,по повод упреците към онези българи,които работят и живеят в чужбина!Опитах да дам пример на автора: : само в САЩ живеят над 40(четиридесет)националности,но той изтри написаното.
  • Кратко и въздействащо. Поздравления!
  • Благодаря

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...