iren5 (Ирен)
1055 6115
20 апр. 2017 г., 21:25

А аз си обещах Живот 

  Поэзия » Философская
362 3 10

Във замък,

изтъкан от тишина,

от безнадежност

и от липси

живееш ти…

След теб

единствено остава

смразяваща тъга

и тъжни думи…

драснати на листа.

А аз си обещах -

Живот

в който не тъгувам.

„Присъствие“,

на „самотата“

не е антидот

и за това аз

тишината своя

не търгувам.

© Ирен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съгласен съм.Кой съм аз,че да съдя другите?! Мисля,че признах грешката си.Но това не е ли общовалидно?
  • Благодаря ти, Стойчо! Щом има опция за изтриване на коментар... значи той има право на това. Може да изтрие и моя ако желае. Да не го съдим, а? Това което е написал той, е това, което вижда от своята камбанария. Ние пък се опитваме да му разкажем, какво виждаме от нашата.
  • Браво,Ирен! Поздрави за написаното от теб ,по повод упреците към онези българи,които работят и живеят в чужбина!Опитах да дам пример на автора: : само в САЩ живеят над 40(четиридесет)националности,но той изтри написаното.
  • Кратко и въздействащо. Поздравления!
  • Благодаря
  • Много хубаво...
  • Поздравления!
  • Веси, Стойчо, благодаря за посещението.
    Болката също е опит...
  • Браво!
  • "Тишината своя не търгувам."Много мъдро звучене.Иначе всяка мъдрост е от натрупан опит...или изтърпяна болка.
Предложения
: ??:??