Apr 20, 2017, 9:25 PM

А аз си обещах Живот

571 3 10

Във замък,

изтъкан от тишина,

от безнадежност

и от липси

живееш ти…

След теб

единствено остава

смразяваща тъга

и тъжни думи…

драснати на листа.

А аз си обещах -

Живот

в който не тъгувам.

„Присъствие“,

на „самотата“

не е антидот

и за това аз

тишината своя

не търгувам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съгласен съм.Кой съм аз,че да съдя другите?! Мисля,че признах грешката си.Но това не е ли общовалидно?
  • Благодаря ти, Стойчо! Щом има опция за изтриване на коментар... значи той има право на това. Може да изтрие и моя ако желае. Да не го съдим, а? Това което е написал той, е това, което вижда от своята камбанария. Ние пък се опитваме да му разкажем, какво виждаме от нашата.
  • Браво,Ирен! Поздрави за написаното от теб ,по повод упреците към онези българи,които работят и живеят в чужбина!Опитах да дам пример на автора: : само в САЩ живеят над 40(четиридесет)националности,но той изтри написаното.
  • Кратко и въздействащо. Поздравления!
  • Благодаря

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...