28 nov 2018, 8:45

А Бог е тъй високо и зает... 

  Poesía
450 15 16

Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.

 

Убива нощем граховото зрънце,
вините умножават се, по пет.
Икони. Свещ. Молитвата за слънце.
А Бог е тъй високо и зает.

 

И кой си ти, да мислиш, че ще можеш,
световният порядък да смутиш?
Душа-език в камбаната да сложиш,

пред Бог ще коленичиш. И мълчиш...


 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??