А Бог е тъй високо и зает...
Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.
Убива нощем граховото зрънце,
вините умножават се, по пет.
Икони. Свещ. Молитвата за слънце.
А Бог е тъй високо и зает.
И кой си ти, да мислиш, че ще можеш,
световният порядък да смутиш?
Душа-език в камбаната да сложиш,
пред Бог ще коленичиш. И мълчиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
