Nov 28, 2018, 8:45 AM

А Бог е тъй високо и зает... 

  Poetry
452 15 16

Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.

 

Убива нощем граховото зрънце,
вините умножават се, по пет.
Икони. Свещ. Молитвата за слънце.
А Бог е тъй високо и зает.

 

И кой си ти, да мислиш, че ще можеш,
световният порядък да смутиш?
Душа-език в камбаната да сложиш,

пред Бог ще коленичиш. И мълчиш...


 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??