А Бог е тъй високо и зает...
Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.
Убива нощем граховото зрънце,
вините умножават се, по пет.
Икони. Свещ. Молитвата за слънце.
А Бог е тъй високо и зает.
И кой си ти, да мислиш, че ще можеш,
световният порядък да смутиш?
Душа-език в камбаната да сложиш,
пред Бог ще коленичиш. И мълчиш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
