28 нояб. 2018 г., 08:45

А Бог е тъй високо и зает... 

  Поэзия
451 15 16

Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.

 

Убива нощем граховото зрънце,
вините умножават се, по пет.
Икони. Свещ. Молитвата за слънце.
А Бог е тъй високо и зает.

 

И кой си ти, да мислиш, че ще можеш,
световният порядък да смутиш?
Душа-език в камбаната да сложиш,

пред Бог ще коленичиш. И мълчиш...


 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??